Проф. Мюмюн ТАХИРОВ Нам ни е нужен един приятелски народ на

Проф. Мюмюн ТАХИРОВ

Нам ни е необходим един другарски народ на Балканите. Българският народ географски, политически и стопански най-добре дава отговор на нашите потребности.

Една дружба сред двата народа ще направи вас и нас по-силни и по-независими.

Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е и срещу Турция.

Мустафа Кемал АТАТЮРК

За Мустафа Кемал Ататюрк – създател и пръв президент на Република Турция, боен, бележит модернизатор и общественик, труженик за мир, съгласие и съдействие сред народите, е писано доста освен в турския щемпел. Броят на извършените и оповестени проучвания за него надвишава хиляди и този брой нараства с всеки минал ден. Възможно е да се намерят голям брой творби, оповестени за Ататюрк на всички международни езици. Ласкаво за него се изричат видни политици и държавници от международен мащаб.

В енциклопедията „ 100 персони. Хората, които трансформираха света “ написа: „ Зад легендата Ататюрк стои човек с самостоятелен дух, движен от национализъм, в който в този момент се опитваме да вникнем, връщайки се обратно във времето, в една ера, формирала до огромен степен неговия светоглед. Какъв е Ататюрк като човек: „ Има двама Мустафа Кемал.

Единият, от плът и кръв, стои пред нас и той е смъртен. Другият е във всеки един от нас. Той отиде до най-отдалечените елементи на страната си, с цел да популяризира идеалите, които пази даже с цената на живота си. “ Алберт Айнщайн споделя на проф. доктор Мюнир Юлгюр, който го посещава в университета в Принстън, Калифорния през 1949 година: „ Вие имате най-великия водач в света “.

Ататюрк е изтъкнат общественик, за което засвидетелстват думите на Уинстън Чърчил: „ Сълзите, които лее за него целият народ, са нищо за този огромен воин и татко на Турция. И няма никакво подозрение, че Ататюрк е един от най-големите държавници на XX век. “ У. Чърчил продължава: „ След гибелта на Ататюрк, светът към този момент не е същият “.

Проф. Петър Митяев, началник на ориенталския отдел при Народната библиотека в София, взе участие на Третия турски езиков конгрес от 24-31 август 1936 година, където се среща с Кемал Ататюрк, споделя за удивлението и възхищението си от него:

„ Имах рядката чест и случай да му бъда показан в двореца Долма бахче на брега на Босфора, където през течение на седем дни протече и конгресът.

Бях го виждал до тогава единствено по портрети и картини. Каква разлика обаче сред картина, портрет и реалност. Строго лице, взор – вълнуващ, диалект – отсечен, внезапен, наблягащ на всяка дума, като гледаше събеседника си право в очите, като че ли го хипнотизираше. С една тирада персона, която покорява, омагьосва от първо взор. Разговаряше с на с подобен плам и жестове, че просто ни обезоръжаваше и ние предпочитахме той да приказва и да ни убеждава. Конгресът продължи една седмица и той не пропусна нито едно съвещание и пръв заемаше мястото си преди започване и по време на почивките разговаряше както си с нас, по този начин и с турските делегати. “ По време на една от почивките сподели:

„ С вас, българите, нас ни свързва дълго минало, не изключително прелестно увещание за вас, а може би и за нас. Нека не си спомняме за това.

Аз почитам вашия народ за неговата деятелност и досегашни триумфи и му вещая огромно бъдеще. Всички нации са положителни и при положително предпочитание на техните ръководители, сред тях постоянно може да има мир и съгласие. Немският откривател Дърк Трондъл в книгата си Mustafa Kemal Atatürk: Mythos und Mensch – Persönlichkeit und Geschichte: Biographische Reihe („ Мустафа Кемал Ататюрк: ​​Митът и индивидът – Личност и история: Биографична поредица) “, издадена през 2020 година, написа: „ Един от най-забележителните политици на XX век е Мустафа Кемал, създател и президент на новосъздадената Турска република от 1923 до 1938 година

През 1934 година Великото национално заседание на Турция му дава почетното име „ Ататюрк “, което значи „ татко на турците “, като самопризнание за изключителните му заслуги към Турската република. “

Не крие възхищението си от Мустафа Кемал Ататюрк и Клаус Крайзер, който в книгата си „ Atatürk: Eine Biographie “ („ Ататюрк: Биография “) от 2014 година акцентира: „ Образът на Ататюрк е всемогъщ в Турция и до през днешния ден. Култът към личността към далновидния и съдбоносен мъж с шапка от агнешка кожа, който впечатлява еднообразно западните и източните наблюдаващи, стартира още приживе. Срещу съпротивата на спечелилите в Първата международна война той се бори за самостоятелност и през 1923 година прогласява първата турска национална страна. “

Посланията на Ататюрк имат общочовешко значение. Той черпи своите причини и учредения от европейския хуманизъм. Идеите му съставляват причина за европейска интеграция на страните от Югоизточна Европа.

Мустафа Кемал Ататюрк е роден на 19 май 1881 година в Солун. Родната му къща се намира в Касъмие махалеси, на бул. „ Ислаххане “ и през днешния ден е музей. Майка му се споделя Зюбейде, а татко му Али Риза. Рожденото му име е Мустафа, името Кемал му е обещано от учителя му по математика. Фамилното име Ататюрк е присъдено от Великото Национално заседание на Турция през 1934 година Завършва елитното начално светско учебно заведение „ Шемси Ефенди “. После учи в Солунската военна прогимназия и отбелязва блестящи триумфи. По-късно се записва в Средното военно учебно заведение в Битоля. След като го приключва, постъпва в кавалерийското поделение на Висшето военно учебно заведение „ Харбие “ в Истанбул. Четири години по-късно към този момент е във Военната академия в столицата на империята и я приключва като генералщабен капитан.

На 19 май 1919 година от Самсун, черноморски турски град, стартира най-важната страница в живота на Мустафа Кемал – основава и провежда национално-освободителното придвижване на турския народ и избавя Турция от империалистическото заробване. Как се стига до тук? В края на първата международна война България и Турция имат близка орис – те са в групата на победените страни. По силата на Ньойския контракт от България се лишават Западна Тракия, Южна Добруджа, Западните околности. Тя се задължава да изплати репарации в размер на 2,25 милр. Златни франка. На 30 октомври, на борда на британския крайцер „ Агамемнон “ в Мудроското пристанище Османската империя подписва унизителното Мудроското помирение. С него империята излиза от Първата международна война. На нея са наложени непоносими условия: планува се окупация на всички стратегически пунктове в страната, армията се разпуска като се изключи дребни поделения за обезпечаване на реда; Босфора и Дарданелите се отварят за кораби на Антантата, в това число и чрез окупация. Скоро в Турция навлизат британски войски, които окупират богатия нефтен Мосулски вилает и Александрета. Установяват надзор над Анадолско-Багдатската железопътна линия, както и над черноморските и средиземноморските пристанища. Френската войска окупира региона Адана и открива надзор над Източния Тракия. Под прикритието на британската, френската и американската флота на 15 май 1919 година гръцките войски окупират Измир и няколко пъти подхващат нахлуване към вътрешността на страната. На 16 март 1920 година британските войски влизат в Истанбул и стават цялостни господари на града на Босфора.

Мудроското помирение е сменено със Севърския контракт – последният от серията контракти от по този начин наречената версайския система – тежък като Ньойския, – съгласно чиито клаузи територията, която остава на Турция съставлява дребен сектор сред Анкара и Черно море. Една територия, лишена от естествени благосъстояния, индустрия, връзки и изобщо всички условия и средства за независимо битие.

Този контракт не влиза в действие, защото избухва национално-освободителната битка на турския народ за самостоятелност, водена от бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк. В интервала 1919-1923 година турският народ води война на няколко фронта – против държавното управление на султана и армията на халифата, против окупационните сили на Съглашението и гръцката войска. На 23 април 1920 година в Анкара е свикано Великото национално заседание на Турция. То е провъзгласено за единствената законна власт в страната и не признава султанското държавно управление в Истанбул. На другия ден Мустафа Кемал произнася тирада, в края на която прави оферти, които се свеждат до формиране на ново държавно управление, признание властта на ВНСТ като единствен легален, висш орган. Мустафа Кемал е определен за ръководител на Националното заседание и на определеното от него държавно управление. ВНСТ създава и способи за водене на национално-освободителната война. Върховното командване на турската войска е поверено на Мустафа Кемал, който активизира бойния дух на новосъздадената от него войска, приготвя народа за генерално нахлуване и нанася финален удар на гръцките, британските и френските окупационните сили.

Командваната от Мустафа Кемал войска разгромява гърците и на 9 септември 1922 година победоносно влиза в Измир. На 11 октомври 1922 година в гр. Мудания се подписва помирение сред Анкарското държавно управление и Антантата, по силата на което войските на Съглашението се отдръпват от Истанбул и зоната на проливите, а гръцката войска – от Измир и Източна Тракия. На 24 юли 1923 година в Лозана – Швейцария, се подписва нов кротичък контракт сред нова Турция и страните от Антантата, с който тя получава интернационално самопризнание.

В Голямото си слово („ Nutuk “) Ататюрк споделя: „ През май 1919 година дойдох в Самсун. Датата беше 19-ти. Общото положение на нещата беше плачевно. Държавите, с които дружно воюваше Османската империя бяха изгубили войната. Водачите на нашата разпадаща се империя бяха подписали с спечелилите един неравностоен контракт за мир. Дългата война беше взела неимоверно доста жертви. Народът беше гладен и изтощен. При това състояние можеше да се вземе едно само решение: да се сътвори без ангажименти нова турска страна. Това беше намисилено като концепция по пътя от Истанбул за Самсун. Още първите ни стъпки по-късно бяха подчинени на тази концепция.

Самочувствието, достолепието и даденостите на турчина са доста. Такъв народ не можеше и не трябваше да живее под какъвто и да непознат диктат. Беше по-добре да изчезне от земята, в сравнение с да се намира в това унизително състояние. “

Забележителните и великите исторически промени на Кемал Ататюрк след успеха на Кемалистката гражданска война са: с решение на Великото национално заседание на Турция от 1 ноември 1922 година се отхвърля султаната – с този акт се поставя завършек на 623 – годишното владичество на Османската династия (1299-1922). На 29 октомври 1923 година е провъзгласена Турската република. Сто топовни салюта възвестяват нейното начало.

Мустафа Кемал е определен за президент на Първата турска република. Но халифатът продължава да съществува – от 1517 година, след завладяването на Египет от султан Явуз Селим, султанът-халиф е началник на ислямския свят, а османската военно-феодална страна – страж на ислямските правила. На 3 март 1924 година Халифатът след 407-годишно (1517-1924) битие е премахнат и членовете на Османската династия са прогонени от страната. На същата дата през 1924 година се приема Закон за образованието, по силата на който всички просветителни и възпитателни сдружения минават под контрола на страната. Създава се Министерство на просветата. На 24 май 1924 година е призната новата конституция на Турция.

Тя съдържа модерни демократични правила. Член 1-ви гласи: „ Турция е република, формалният език е турският, столицата ѝ е Анкара. Властта произтича от народа и принадлежи на народа. “ Тук са посочени шестте правилото на Кемализма като доктрина и процедура, признати от ръководещата Народно-републиканска партия през 1931 година: републиканство, шовинизъм, народничество, етатизъм, лаицизъм и революционност. Със закон от 25 ноември 1925 година се не разрешава носеното на фес, тюрбан, таке и прочие

По силата на признатия на 3 ноември 1925 година закон се закриват теккетата и тюрбетата. На 26 декември 1925 година се вкарва ново летоброене – отвод от календара Хиджра и приемане на Григорианския календар. На 4 октомври 1926 година се приема Закона за турското поданство, който се счита за едно от най-големите новаторства в региона на правораздаването.

В Османското законодателство липсват членове, които биха дали отговор на актуалните проблеми – съгласно него дамите и мъжете не са равни в обществото, налице са условия и предпоставки за делене на жителите по етнически и набожен принцип, който става постоянно причина за безредици и хаос. Законът за турското поданство поставя завършек на това неравенство. Жените биват еманципирани, стартира развой на очистване на неравенството сред жителите на страната. Въвежда се подписване на цивилен брак, не разрешава се многоженството.

През 1930 година туркинята придобива правото да взе участие в общинските избори. А през 1934 година посредством някои промени в конституцията тя към този момент има право да избира и да бъде избирана за депутат. От 5 декември 1934 година за първи път в Националното заседание на Турция влизат седемнайсет дами народни представители. Осиновената щерка на Ататюрк Сабиха Гьокчен е първата туркиня водач.

На 1 ноември 1928 година се прави промяна в езика и правописа – от арабица се минава на латиница. Тежките структури на османо-турския държавен език, упражняван от държавната администрация и учените биват изоставени. След 1928 година, когато е изоставена арабицата и турците стартират да си служат с новата писменост на основата на латиницата, стартира интензивно изчистване на турския език от арабската и персийската лексика и се вкарват нови лични думи, издирени на основата на изследвания и събирателство от националните приказва или изкуствени основани от свои, турски корени. През 1925 година в Измир се приема специфичен законопроект за възобновяване и напредък на стопанската система. На 21юни 1934 година се приема Закон за фамилните имена. …

Кемалистката гражданска война обгръща всички съставни елементи на европейската цивилизация, побираща в себе си обществени, стопански, културни, юридически и политически аспекти. В това се състои особеността на националната гражданска война в Османската империя. Целта на Кемал Ататюрк обаче е западната мисъл, просвета и мироглед да бъдат пречупени през призмата на турските обичаи. По този метод не се прави сляпо прекопирване на всичко западно, а се получава нещо по-богато и ценностно. Не е инцидентна мисълта на Мустафа Кемал, че нито една нация не може и не трябва да копира ценностната система на друга нация, тъй като ще се обезличи и ще изчезне като народ от лицето на земята. Щастието на дадена нация може да е злощастие за друга. Затова, когато се търсят пътища към новото, би трябвало доста деликатно да се огледа и реши всичко, което е основало човечеството. Но основата си остава в нас, без нея не можем да изградим нищо значително.

Мустафа Кемал Ататюрк като боен познава доста добре ужасите на войната и по тази причина като общественик се афишира срещу решаването на интернационалните противоречиви въпроси с военни средства. Неговият лозунг „ Мир в страната, мир в света “ става главен принцип в турската вътрешна и външна политика. Този лозунг, провъзгласен от Ататюрк в годините, когато Бенито Мусолини показва завоевателните си апетити, а Адолф Хитлер ускорява позициите на нацизма в Германия, се трансформира в съществена причина за реформирането и модернизирането на нова Турция.

Кемал Ататюрк не е единствено последовател на мира, само че и деен активист за неговото опазване и одобряване в международен мащаб. Във вътрешно-политически проект „ Мир в страната, мир в света “ значи пълноправие за всички турски жители, отбрана на техните обществени, политически, стопански права без изключение и прочие Във външно политическо отношение – изключване на войната като средство за решаването на зараждащите спорове. „ Турците са другари на всички цивилизовани народи.

Нямаме желание да върнем изгубените територии или да променяме сегашните държавни граници. Турция не желае една педя непозната земя, само че е подготвена за отбрани всяко педя своя земя “, е правилото на Мустафа Кемал Ататюрк.

Въпреки че е бил огромен пълководец и е взел участие в доста военни борби, Ататюрк ненавижда войната. По мотив заканите на италианския министър-председател Бенито Мусолини в Рим, който назовава Средиземно море „ Маре нострум “, Ататюрк споделя: „ Аз се опасявам от войната, тъй като знам какво е война, а Мусолини не се опасява, тъй като няма разбиране от война… Този човек ще ме принуди някой ден още веднъж да обуя чизмите… Ще пристигна ден, когато Мусолини ще бъде обесен от личния си народ “. Кемал Ататюрк се нервира от някои искания на италианците към източното Средиземноморие. В един диалог с него италианският дипломат за прощален път загатва този въпрос. Ататюрк го изслушва деликатно, след това желае опрощение и излиза. След малко се връща с маршалска униформа, за първи път след оповестяването на републиката:

– Сега може да продължите – обръща се той към посланика. Италианецът избира на мълчи.

Мустафа Кемал назовава Хитлер „ пътуващ тенекеджия “ и когато прочита „ Моята битка “ споделя, че му се повдига от грубия език и налудничавите мисли на нейния създател.

На един банкет в Анкара френският дипломат Конт дьо Шамбру припомня на Мустафа Ататюрк, че е роден там, където се е родил преди епохи Александър Македонски. Лидерът на Кемалистката гражданска война и огромният модернизатор му дава отговор, че тук свършва всяка аналогия и продължава:

– Александър Македонски покори целия свят, а аз не направих такова нещо, той е не запомнил отечеството си, а аз в никакъв случай не бих го направил.

Кемализмът изрично отхвърля както тоталитаризма, по този начин и фашизма като доктрина и процедура, осъжда и идеологията на класовата битка и шовинизма. Веднъж след завръщането си от Италия депутатът Реджеб Пекер прави доклад до Мустафа Кемал, в който предлага в Турция да се ползват някои от главните правила на фашистката система в Италия. Ататюрк, откакто преглежда рапорта, споделя: „ Това може да извършите след моята гибел. “

Кемал Ататюрк предусеща наближаването на нова война. „ Ще има нова международна война (Втората международна война. б.а.), споделя той. В резултат на нея ще настъпи радикално изменение на обстановката в света и на съотношението на силите. На 27-29 октомври 1932 година пред американския военачалник Мак Артур той приказва за това по какъв начин ще се развият събитията в Германия след време. Заявява, че войната ще избухне към 1940-1946 година. В тази война италианците няма да имат триумфи, Германия ще бъде победена, а най-вече облаги ще има Съветска Русия.

Завоевателните упоритости на Германия и Италия безпокоят доста Кемал Ататюрк и той подхваща редица стъпки за основаването на бариери против тях. Една от тези хрумвания е основаването на Балкански съюз.

Намеренията му е да построи този съюз са подбудени от желанието му да обезврежда въздействието на външните сили на Балканите.

Смятам, че в този момент на Балканите повече от всеки път е нужен водач с качествата, които има Кемал Ататюрк като целенасоченост, предвидливост, последователност; просветеност, осведоменост, обща култура; изчерпателност, усърдие, жадност за самоусъвършенстване, организираност, решителност и непримиримост в реализиране на задачите, автентичност и умеене да се поема риск при решаването на зародилите проблеми; словоохотливост, активност, комбинативност, дарба за генериране на нови хрумвания, инициативност; дисциплина, улегналост на характера, авторитет; надеждност, самоконтрол, възприятие за дълг; мощно развито възприятие за отговорност; дарба да се въздейства на държанието на другите; умеене да се поемат върху себе си следствията от дейностите и решеният. С тези свои лидерски качества той би могъл да бъде образец на всички народи в устрема им да живеят в условия на мир и съгласие.

Накрая, в светлината на девиза на Ататюрк „ Мир в страната, мир в света “, бих желал да изразя желанието и вярата си да живеем в свят, в който в никакъв случай да няма тътнеж на оръжия, кръв, сълзи… Децата да пораснат здрави и усмихнати в светлина, да спят умерено градовете и селата, спокойно да текат годините. А ние да посеем любов, с цел да пожънем другарство. И в никакъв случай да не прибягваме към военни средства за решаването на противоречивите въпроси – има доста други, хуманни способи за това.